Колко данни можете да носите със себе си наведнъж? През вековете сме запазвали най-важните си спомени и информация като сме ги записвали по различни начини – с помощта на въжета с възли, глинени плочки, свитъци, ръкописи, книги, перфокарти, хард дискове и, най-накрая, SSD дискове. Вижте, как нуждите и възможностите на човечеството са се променяли с времето.
Първият известен запис е направен 9000 години пр. н. е. През 1960 година археолозите откриват „Костта от Ишанго“. Тази пищялна кост от бабуин с резки от кварц се е използвала за прости изчисления и показва как хората са събирали данни преди хиляди години, като са изписвали нужните числа върху пръчка или друг издължен предмет.
Но нека се преместим в края на IV век пр. н. е., в александрийската библиотека, най-прочутата колекция от знания в древния свят. Има погрешно схващане, че материалите ѝ са били изгорени по време на обсадата на града от Гай Юлий Цезар. Всичко сочи към това, че колекцията от свитъци или поне част от нея е оцеляла в пожара. Библиотеката се срутва около III век поради недостиг на финансиране и липса на грижи. Можем да предположим, че в нея са били събрани всички знания на древния свят. Но какво означава това? Колко информация се е съхранявала край бреговете на Египет?
Предполага се, че в александрийската библиотека е имало между 40 000 и 400 000 свитъка. Нужни са около 34 KB памет за запис на една от 24 книги от Илиадата. Можем да считаме това за еквивалент на един свитък от голямата библиотека. Можем да преценим, че в Александрия са се съхранявали между 1,3 и 13 GB данни, в зависимост от предполагания брой ръкописи. Малко по-голяма от нокът, флаш паметта Samsung Fit Plus USB побира до 256 GB данни, така че можете да запишете в нея „всичките знания на древния свят“ няколко пъти и да я сложите в джоба си.
Изобретението на подвижния шрифт и разработването на печатната преса позволяват на библиотеките значително да увеличат колекциите си. Учените сравняват александрийските свитъци със 100 000 съвременни книги. Същевременно, най-голямата библиотека в света, библиотеката на Конгреса в САЩ, съдържа 170 милиона произведения, съхранявани по различни начини. Обемът на тези данни приблизително се равнява на 10 петабайта (10 милиона гигабайта).
Първата миниатюризация на данните се извършва в края на XIX век. Перфокартите са се използвали за запис на резултатите от преброяването на населението в САЩ през 1890 година. В началото на 1950-те години една бобина в касета е побирала 2 милиона символа. Паметта, използвана в ракетите „Аполо“, е била с обем 74 KB, била е достъпна само за четене, но не и за запис, и е била изработена ръчно.
С развитието на интернет и широкото разпространение на компютрите човечеството започва да създава и събира невъобразим обем от данни. През 2023 година са създадени 120 зетабайта (1 зетабайт се равнява на 1 милион милиона петабайта) нови данни – 60 пъти повече от 2010 година. Към 2025 година това число ще се увеличи до 181 зетабайта.
Основната причина, по която сме използвали толкова много начини на записване на данни през вековете, е че човешкият мозък е ненадежден въпреки факта че, според учените, е способен да съхранява 2,5 петабайта данни. Външната памет, независимо от това дали е под формата на възли, или шал, или бележка, или съвременен преносим диск, прави живота ни по-лесен, като съхранява данните по достъпен и организиран начин. Последното ви позволява да вземете със себе си много данни. Моделите T9 от Samsung предлагат до 4 TB памет и се побират в джоба ви (по-малки са и от мобилен телефон и с размерите се наподобяват визитка). Разработването на начини за съхранение на важни числа и спомени ни показва колко далеч сме стигнали, след като сме започнали да използваме кости от бабуин.
